История и Дискурси на Религиозното Образование

6/23/2025 • AI Paper

Author: Google Gemini 2.5 Flash

Редакторски коментар (АТ)

Дискурси за религиозното образование в България: Исторически контекст, съвременни медии и теоретичен анализ

1. Въведение: Религиозното образование като поле на дискурс

Настоящият доклад има за цел да представи задълбочен анализ на дискурсите, свързани с религиозното образование в България. Разглеждането обхваща както неговата историческа еволюция, така и съвременните проявления в медиите и публичния дебат. Анализът не се ограничава до описание на събитията, а навлиза в дълбочината на основните значения, властови динамики и идеологически основи, които са формирали и продължават да формират тази спорна тема. Обхватът на изследването включва значими исторически периоди – от средновековната интеграция на църквата и образованието, през радикалната секуларизация по време на комунизма, до сложното възстановяване и текущите дебати в пост-1989 демократична България. Докладът предоставя и сравнителна перспектива с други европейски модели, за да позиционира българския опит в по-широк контекст.

1.2. Теоретична рамка: Херменевтика и критическа теория в анализа на образователния дискурс

За постигане на поставените цели, докладът прилага две основни теоретични рамки: херменевтика и критическа теория.

Херменевтиката се използва за интерпретация на многообразните значения и разбирания, приписвани на понятия като „религия“, „образование“, „светскост“ и „ценности“ от различните заинтересовани страни. Този подход дава възможност да се изследва как историческите наративи и културните предразсъдъци оформят съвременните интерпретации, разкривайки субективните и междусубективни измерения на дискурса. Основният фокус е върху разбирането на причините за определени позиции, чрез интерпретация на преживения опит и историческото съзнание на участващите актьори. Това позволява да се проникне отвъд повърхностните изявления и да се разбере как различните групи конструират смисъл около религиозното образование.

Критическата теория, надграждайки херменевтичното разбиране, се прилага за разкриване на властовите отношения, идеологическите функции и социалните последици, заложени в дискурса за религиозното образование. Тя поставя под въпрос чии интереси се обслужват от конкретни политически предложения и аргументи, как се конструират и поддържат доминиращите наративи и как тези процеси могат да доведат до социално изключване, маргинализация или укрепване на съществуващи йерархии. Тази рамка позволява критичен поглед към привидно неутралните или универсални твърдения, изказани в дебата, разкривайки техните скрити политически и социални програми. Чрез критическата теория може да се разбере как образованието се превръща в поле за възпроизводство на власт и идеология.

2. Исторически дискурси за религиозното образование в България

Историята на религиозното образование в България е тясно преплетена с развитието на държавността и културата, преминавайки през периоди на дълбока интеграция, радикална забрана и сложно възстановяване.

2.1. Ранни етапи и Средновековие: Църквата като център на просветата

Началото на българското образование е неразривно свързано с приемането на християнството като официална религия през IX век. Фигури като светите братя Кирил и Методий и Климент Охридски са признати за „първоучители“, играейки централна роля както в християнизацията, така и в първите стъпки на българската просвета.1 Този период установява трайна връзка между вярата и училището в историческата памет на нацията.1 Църквата се превръща в основна институция за просвета и морално формиране.4 Килийните училища, често разположени в манастири и църкви, функционират като водещи образователни центрове, като първоначално предоставят религиозно обучение наред със светски знания.4 Дори с появата на ереси, моралните принципи на християнството продължават да влияят върху поведението, а училищата осигуряват усвояването на принципите на християнския морал от по-младите поколения.1

Българската православна църква (БПЦ) днес възприема себе си като „създател, обединител и пазител“ на българското образование.6 Това историческо саморазбиране служи като основна интерпретативна рамка за БПЦ, оформяйки нейните съвременни искания за централна роля в държавното образование. От тази гледна точка, религиозното образование се разглежда не просто като учебен предмет, а като продължение на вековна национална традиция. Това историческо възприемане на ролята на Църквата в просветата е ключово за разбирането на нейните настоящи позиции.

Историческото доминиране на Православната църква в образованието е установило форма на културна и идеологическа хегемония. Този исторически прецедент сега се използва от БПЦ, за да аргументира своето „законно място“ 2 в съвременната държавна училищна система, което имплицитно поставя под въпрос идеята за строго светско образование, което би могло да намали нейното традиционно влияние. Тази динамика показва как историческите властови структури се преосмислят и преговарят в съвременния дискурс.

2.2. Период след Освобождението (1878-1944): Интеграция, секуларизация и законодателни промени

След Освобождението през 1878 г. религиозното обучение, предимно православно, остава задължителен предмет в българските училища.7 Ранното законодателство, като това на Марин Дринов (преди 1881 г.) и Законът от 1881 г., включва вероучението в учебните планове на началните училища, първоначално в трети клас, а по-късно в първи клас на трикласното училище (съответстващо на четвърти клас), с два часа седмично.1 Законът от 1908 г. предвижда изучаване на вероучение в четвърти клас на четиригодишните начални училища, като черковнославянското четене е част от часовете по български език. Тази практика е премахната от Закона от 1909 г., който установява вероучението в трето отделение. В първи и втори клас на прогимназията (сегашни пети и шести клас) последователно се изучават Старият и Новият завет.1 Това положение, с незначителни изменения, се запазва почти до 6 октомври 1944 г..1

Законът за народното просвещение от 1891 г. разрешава на чужди поданици да откриват училища, но само при стриктно спазване на българското законодателство, което оказва влияние върху гръцките училища във Варна.11 През 1921 г. Законът за народната просвета прави основното и прогимназиалното образование задължително и въвежда единен учебен план за педагогическите училища.12 През 30-те и 40-те години на XX век учителите са задължени да възпитават аполитично, общонародно и религиозно.15 През март 1942 г. Министерството на народната просвета дори инструктира учителите да избягват „безсмислени конфликти между науката, религията, училището и църквата“ и да търсят хармонично интегриране на религията в другите учебни дисциплини, за да развиват у учениците „вяра в Божия промисъл, силна любов към България и творчески поглед към традицията и религиозно-нравствените основи на своя народ“.16

Широкото разпространение на религиозното обучение съвпада с териториалното разширяване на България по време на войната през 1940 г. и 1941 г..16 Въвеждането на православното религиозно обучение през 1941 г. изглежда е част от правителствената стратегия за създаване на хомогенна нация, като се изисква поставяне на икони на Христос до портрети на български царе и герои в училищата.16 Това показва как държавата използва религиозното образование като инструмент за национално обединение и идеологическо възпитание.

Шифтовите законодателни рамки отразяват развиващо се разбиране за „светско образование“ в България. Въпреки че по Конституция е „светско“ 17, държавата първоначално интерпретира това като съвместимо със задължително религиозно обучение, особено православното християнство, като неразделна част от националната идентичност и моралното възпитание. За разлика от това, във Франция, например, въвеждането на „морално и гражданско обучение“ вместо религиозни морални учения 18 предлага контрастна интерпретация на светскостта, при която религиозното съдържание е изрично премахнато от публичната учебна програма.

Регулирането на религиозното образование от държавата през този период, дори при запазване на неговия задължителен статут, разкрива властова динамика, при която държавата се стреми да контролира и стандартизира съдържанието. Акцентът върху „вяра в Божия промисъл, силна любов към България“ 16 показва идеологическа функция на религиозното образование в конструирането на хомогенна национална идентичност, потенциално маргинализираща други религиозни групи или интерпретации. „Забранителният режим“ 11, засягащ гръцките училища, е пример за това как държавната власт може да бъде използвана за утвърждаване на национален образователен контрол върху малцинствени институции.

Таблица 1: Хронология на законодателството за религиозното образование в България (1878-до днес)

Година(и) / ПериодКлючов закон / Декрет / СъбитиеСтатут на религиозното образованиеКратко описание на ключови разпоредби/въздействие
Преди 1878Килийни училищаЗадължително (де факто)Църквата е основен образователен център, обучението е предимно религиозно, но включва и светски знания.4
1878-1944Законодателство на Марин Дринов (преди 1881)ЗадължителноВероучението започва да се изучава в трети клас.1
1881Закон от 1881 г.ЗадължителноВероучението се премества в първи клас на трикласното училище (четвърти клас), 2 часа седмично.1
1891Закон за народното просвещение от 1891 г.ЗадължителноРазрешава чужди училища при спазване на българското законодателство.11
1908Закон от 1908 г. за начални училищаЗадължителноВероучението се изучава в четвърти клас, черковнославянско четене в часовете по български език.1
1909Закон от 1909 г.ЗадължителноВероучението се установява в трето отделение, премахва се черковнославянското четене. Старият и Новият завет се изучават в прогимназията (5-6 клас).1
1921Закон за народната просвета от 1921 г.ЗадължителноОсновното и прогимназиалното образование стават задължителни. Въвежда се единен учебен план за педагогическите училища.12
1930-те/1940-теРазлични нормативни актовеЗадължителноУчителите са задължени да възпитават аполитично, общонародно и религиозно. През 1942 г. МОН инструктира за хармонично интегриране на религията.15
1944-1989Окръжно № 396 (06.10.1944 г.); Заповед № 151 (15.01.1946 г.)ЗабраненоВероучението е премахнато от учебните планове, училището става „напълно неутрално към религията“.1
1947/1949Конституция от 1947 г.; Закон за изповеданията от 1949 г.ЗабраненоЗадълбочава държавния контрол върху религията, закрива частни религиозни училища.16
1988-1989"Незаконна" инициатива за възстановяванеНеофициалноИнициатива за възстановяване на религиозното образование в държавните училища.23
След 1989ДемократизацияВъзстановяване, избираемоВъзстановяване на статута на религиозното образование. БПЦ настоява за задължително.1
1997Въвеждане на предмет "Религия"Свободноизбираем (SIP)Въвежда се за 2-4 клас, по-късно за 1-8 клас.1
1999/2000Въвеждане на "Религия - Ислям"Свободноизбираем (SIP)Започва изучаване на ислям.1
2001/2002Експериментално обучениеЗадължителноизбираем (ЗИП)Експериментално изучаване в 128 училища за 1-4 клас, финансирано от МОН.1
2002/2003Нов Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния планЗадължителноизбираем (ЗИП)"Религия" е установена като културно-образователна област.1
2003Одобрен независим образователен документЗадължителноизбираем (ЗИП) или свободноизбираем (СИП)Всички ученици от 1 до 12 клас могат да изучават дисциплината.1
2008/2009Предложение на Светия СинодЗадължително (ЗП)БПЦ настоява за въвеждане на "Религия" като задължителен предмет от предучилищна възраст до XII клас.6
2018Одобрени нови учебни програмиИзбираем (ЗИП/СИП)Учебни програми по "Религия (Християнство-Православие)", "Религия (Ислям)" и "Религия (Неконфесионално обучение)".27
Април 2025Дебат за "Добродетели и религии"Предложено за задължителноМОН предлага "Добродетели и религии" с три алтернативни програми. Среща силна обществена съпротива.29

2.3. Комунистическият режим (1944-1989): Забрана, атеистична индоктринация и съпротива

След 6 октомври 1944 г. религиозното обучение е премахнато от училищните учебни планове, а до 15 януари 1946 г. то е изцяло елиминирано от българските училища със заповед: „Училището трябва да остане напълно неутрално спрямо религията. Религиозно обучение под каквато и да е форма не се допуска“.1 Това е част от по-широка държавна политика за синхронизиране на цялата образователна система с т.нар. диалектически материализъм – марксизъм и ленинизъм.23 Конституцията от 1947 г. и Законът за изповеданията от 1949 г. 20 затвърждават държавния контрол върху религиозните институции, като ефективно премахват религиозното обучение в държавните и частните училища.16 Религиозните училища са закрити, а заплатите на духовенството се изплащат от държавата, което осигурява тяхната лоялност.19

През този период терминът „светско образование“ е радикално преосмислен, за да означава „антирелигиозно образование“.1 Религиозното съдържание не просто е премахнато, а е активно потискано и заменено с атеистичен мироглед, което демонстрира целенасочен опит за контрол върху разбирането за морал и обществени ценности. Тази промяна в терминологията и практиката е показателна за дълбокия идеологически контрол, наложен от комунистическия режим.

Периодът на комунистическо управление представлява ярък пример за държавата като доминиращ идеологически апарат, използващ образованието за налагане на единен, атеистичен мироглед и за елиминиране на религиозното влияние. Потискането на религиозното образование, конфискацията на църковна собственост и преследването на духовенството 19 илюстрират властта на държавата да прекроява общественото съзнание и да контролира религиозното изразяване. Създаденият от тази политика „духовен вакуум“ 25 е значима дългосрочна последица, която по-късно е цитирана от Църквата като оправдание за повторното въвеждане на религиозно образование.

2.4. Преходен период и възстановяване (след 1989 г.): Първи стъпки и предизвикателства

След падането на комунизма през 1989 г. настъпва „възраждане на религията“ 26, а въпросът за мястото на религиозното образование в училищата отново излиза на дневен ред.1 Българската православна църква (БПЦ) започва да настоява за неговото възстановяване.1 Предметът „Религия“ е въведен отново през 1997 г., първоначално като „свободноизбираем“ за втори до четвърти клас, разширявайки се до първи до осми клас до 1998/99 учебна година.1 До 2002/03 г. той става „имплицитно задължителен избираем“ предмет, а през 2003 г. е установен като културно-образователна област, позволяваща изучаването му в задължителноизбираеми часове за първи до дванадесети клас.1 Учебници както по православно християнство, така и по ислям, са одобрени.1

Пост-1989 периодът се характеризира с херменевтична борба за интерпретация на смисъла на „свобода“ и „демокрация“ във връзка с религията. Църквата тълкува това като свобода да възстанови своята историческа роля в образованието, докато други го тълкуват като свобода от религиозно налагане, подчертавайки индивидуалния избор. Преминаването от „свободноизбираем“ към „имплицитно задължителен избираем“ 23 отразява продължаващо договаряне на смисъла относно статута на предмета. Това показва, че дори след десетилетия на атеистичен контрол, няма единно разбиране за мястото на религията в публичното пространство.

Повторното въвеждане на религиозното образование означава повторно утвърждаване на властта на религиозните институции, особено на БПЦ, в публичната сфера след десетилетия на държавно потисничество. Наративът за „духовния вакуум“ 25 е представен от Църквата като негативна последица от комунистическото управление, служейки като оправдание за нейното подновено влияние. Този период подчертава напрежението между историческото възстановяване и демократичния плурализъм, тъй като държавата се опитва да балансира между изискванията на религиозните институции и поддържането на конституционните принципи на светскост и индивидуални права.

3. Съвременни дискурси в медиите и общественото пространство (2000-2025)

Съвременният дебат за религиозното образование в България е динамичен и многопластов, отразявайки сложни взаимодействия между историческо наследство, конституционни принципи и обществени нагласи.

3.1. Дебатът за задължително религиозно образование: Основни актьори и аргументи

Дискусията около въвеждането на задължително религиозно образование е централна тема в българското публично пространство.

Позиция на Българската православна църква (БПЦ) и други религиозни общности: БПЦ последователно настоява за въвеждане на задължително религиозно образование, често под името „Добродетели и религии“.2 Патриарх Даниил подчертава неговата важност за моралното развитие, борбата със социални пороци като наркомания и радикализация, както и за формирането на национална идентичност.25 Църквата разглежда това като „морален и правен дълг“ на държавата да възпитава децата в православната вяра, която е формирала българската история и култура.2 От страна на БПЦ се твърди, че „вярата не може да бъде наложена“, но децата трябва да имат възможност да научат за „друг начин на живот“ 25, и че предметът е за „образование, а не за индоктринация“.30 Главният мюфтия също подкрепя включването на религията за преподаване на състрадание и ненасилие.29

Позиция на Министерство на образованието и науката (МОН): Министърът на образованието Красимир Вълчев е предложил предмета „Добродетели и религии“, като подчертава, че той няма да бъде задължителна катехизация, а ще се фокусира върху ценности, добродетели, хуманистично, философско, културно и етично образование, наред със знания за религиите.29 Той уверява, че образователната система ще остане светска и недогматична, като родителите ще запазят правото да избират между конфесионално или неконфесионално съдържание.32 МОН цели да научи учениците за тяхната история, идентичност и морални ценности, позовавайки се на сходни образователни модели в Норвегия, Дания, Испания, Словакия и Германия.29 Министерството също така твърди, че предварителни данни показват положителни ефекти върху психичното здраве и академичните резултати.33

Аргументи на родителски организации и гражданското общество (Национална мрежа за децата): Силна съпротива идва от родителски организации и граждански сдружения като Националната мрежа за децата (НМД). Те протестират срещу задължителното религиозно образование, твърдейки, че то е „ретроградна стъпка“, която рискува да превърне държавните училища в инструменти за „идеологическо проповядване“ и да замени „знанието с догма“.41 Те подчертават, че образователната система е светска 31 и че такъв задължителен предмет може да доведе до разделение сред децата.44 Проучвания показват, че мнозинството (62%) от родителите са против задължителен предмет „Религия“, като само 10% виждат липсата на религиозно образование като сериозен проблем, приоритизирайки въпроси като развитието на критично мислене.45 НМД настоява за недогматично етично образование и изтъква, че предложените мерки отклоняват вниманието от реалните проблеми в образователната система.42

Концепцията „Добродетели и религии“ и нейните алтернативи: Предложеният предмет „Добродетели и религии“ предвижда три алтернативни учебни програми: „Религия – Православие“, „Религия – Ислям“ и „Добродетели/Етика“.31 МОН заявява, че свещеници няма да преподават, а квалифицирани учители с допълнително обучение.33

Дебатът разкрива дълбоко разминаване в разбиранията относно същността и целта на образованието. БПЦ разбира образованието като неразривно свързано с моралното и духовното формиране чрез традиционната вяра, виждайки го като решение на обществени проблеми. Противниците интерпретират образованието като светско пространство за знание и критично мислене, възприемайки задължителното религиозно обучение като заплаха за плурализма и индивидуалната автономия. Предложението на МОН за „Добродетели и религии“ е опит за компромис, целящ да преодолее пропастта между конфесионалните изисквания и светските опасения, като акцентира върху „ценностите“ като обща основа.

Тази дискусия е борба за власт върху контрола на образователното съдържание и формирането на бъдещите граждани. БПЦ, използвайки своя конституционен статут и обществено доверие, се стреми да възстанови своето идеологическо влияние. МОН, като държавен апарат, се опитва да управлява този натиск, като същевременно поддържа привидно светска неутралност, вероятно чрез кооптиране на езика на „добродетелите“ и „ценностите“, за да удовлетвори религиозните изисквания. Родителските протести представляват контра-хегемоничен дискурс, оспорващ съюза между държавата и църквата и утвърждаващ правата на индивидите и семействата срещу възприеманото идеологическо налагане. Начинът, по който се представя дебатът (напр. „знание срещу догма“, „социална криза“), служи на специфични идеологически функции.

Таблица 3: Основни аргументи „за“ и „против“ задължителното религиозно образование в България (2000-2025)

Заинтересована странаОсновни аргументи „За“Основни аргументи „Против“Основни теми / Ценности
Българска православна църква (БПЦ)- Морално развитие, борба със социални пороци (наркомания, радикализация).25- Формиране на национална идентичност и ценности.2- Дълг на държавата да възпитава в православна вяра.2- Образование, а не индоктринация; вярата е лична, но трябва да има възможност за запознаване.25- Преодоляване на „духовния вакуум“ след комунизма.1- Европейският опит показва съвместимост със светското образование.1- Не се споменават от БПЦ, но се адресират опасенията за индоктринация чрез твърдението, че предметът е за „образование, не за индоктринация“.30Морално развитие, Национална идентичност, Традиция, Духовност, Обществено доверие, Преодоляване на социални кризи.
Министерство на образованието и науката (МОН)- Формиране на ценности и добродетели, хуманистично, философско, културно и етично образование.29- Знания за история, идентичност и морални ценности.29- Не е задължителна катехизация, а познание за религиите.30- Положителни ефекти върху психичното здраве и академичните резултати (предварителни данни).33- Подобни модели в други европейски страни (Норвегия, Дания, Испания, Словакия, Германия).29- Родителите запазват правото на избор за конфесионално/неконфесионално съдържание.32- Критики за липса на детайлна концепция и прозрачност.32- Отклоняване на вниманието от реални проблеми в образованието.29- Възможност за липса на диалог и учене на догми.31Ценностно възпитание, Светскост (гъвкава интерпретация), Културно наследство, Европейски стандарти, Избор.
Национална мрежа за децата / Родителски организации- Подкрепят изучаване на етика, морал и ценности, но по недогматичен начин.42- Подкрепят интегрирането на религиозни теми в литература, философия, история.47- „Ретроградна стъпка“, превръщане на училището в инструмент за „идеологическо проповядване“.41- Заместване на „знанието с догма“.41- Застрашава светския характер на образованието.31- Води до разделение сред децата.44- Липсата на религиозно образование не е най-сериозният проблем (62% против задължително, 10% го смятат за проблем).45- Отклонява вниманието от реални проблеми (липса на развитие на мислене и умения).42- Няма научна база за твърденията за подобряване на поведението.31Светскост, Критично мислене, Индивидуална автономия, Плурализъм, Родителски избор, Предотвратяване на индоктринация, Единство.
Главен мюфтия- Включване на религията за преподаване на състрадание и ненасилие, предпазване от радикализация.29- Важност на разбираем език за младото поколение.29- Преподаване на религия без вяра може да бъде контрапродуктивно.32Морално възпитание, Предотвратяване на радикализация, Социално единство.

3.2. Интерпретации на секуларизма и светското образование в България

Българската конституция постановява, че религиозните институции са отделени от държавата.17 Законът за народната просвета определя образованието като „светско“.17 Въпреки това, съществуват противоречиви интерпретации на понятието „светско“ в България. Някои го тълкуват като антирелигиозно, наследство от комунистическата епоха.1 Други, включително БПЦ, твърдят, че „светското образование“ трябва да означава „образование за света“, обхващащо всички сфери на човешкото съществуване, включително религията, и че то не означава атеистично.1 Обсъжда се и концепцията за „неутрален секуларизъм“, характеризираща се с еднакво правно третиране на вероизповеданията, държавна неутралност по отношение на

forum externum и фактическо присъствие на религията в публичната сфера.50

Българският дискурс за секуларизма се характеризира с многозначност на термина, като различните актьори интерпретират „светско“ през различни исторически призми. За някои то носи смисъла на комунистическия атеизъм и държавен контрол, което води до силно противопоставяне на всякакво религиозно присъствие в училищата. За други, особено Църквата, то се преосмисля, за да се приведе в съответствие със западноевропейските модели, където държавата и религията могат да си сътрудничат в образованието, без да нарушават светските принципи. Този интерпретативен конфликт е в основата на продължаващия дебат.

Противопоставянето относно значението на „светскостта“ е идеологическа битка. Формалното придържане на държавата към секуларизма 17 е постоянно оспорвано от динамиката на властта между доминиращата Православна църква, която се стреми да определи „традиционния“ аспект на държавната идентичност 2, и гражданските групи, които се застъпват за по-стриктно разделение. Дебатът за „правилната“ интерпретация на секуларизма се превръща в място за преговори на властта, влияещи върху политиката и публичната сфера.

3.3. Сравнителен анализ с европейски модели на религиозно образование

Европейските страни показват разнообразни модели на религиозно образование.1 Тези различия отразяват уникални исторически траектории, доминиращи религиозни традиции и развиващи се разбирания за плурализма.

  • Гърция: Религиозното образование е задължителен предмет, традиционно базиран на православието, но се движи към неконфесионален подход, акцентиращ върху религиозната грамотност и културната идентичност, с възможност за освобождаване.53 Министерството на образованието, научните изследвания и вероизповеданията осъществява надзор.56
  • Румъния: Религиозното образование е част от общообразователния цикъл, но изисква заявление за участие, което предполага конфесионален подход. Румънската православна църква играе значителна роля, свързвайки религиозното образование с националната идентичност, култура и морал.58
  • Полша: Религиозното образование се връща в училищата през 1990 г. като избираем, конфесионален предмет, предимно католически, с алтернатива по етика. Последните опити на правителството да намали часовете и да промени графика срещат силна съпротива от Католическата църква, която ги смята за незаконен акт.64
  • Германия: Религиозното образование е конституционно задължително и като цяло задължително и конфесионално, с право на отказ. Държавата осигурява рамката, докато религиозните общности определят съдържанието. Съществуват регионални различия (напр. „живот-етика-религия“ в Бранденбург).69
  • Франция: Строгата laïcité (светскост) е залегнала в конституцията, което води до отсъствие на религиозно обучение в държавните училища. Публичното образование е изключително поверено на светски персонал, като религиозното обучение се провежда извън училищните часове. Съществуват частни религиозни училища, но те трябва да следват националната учебна програма.18
  • Швеция: Религиозното образование е задължително и неконфесионално, фокусирано върху „знание за религията“ и мирогледите, стремейки се към обективност и плурализъм. Въпреки това, то е описано като „мариновано в лутерански протестантизъм“ поради историческо влияние.82
  • Турция: Религиозното образование, по-специално „Религиозна култура и морал“, става задължително след 1982 г., фокусирайки се основно върху сунитския ислям. Въпреки че е конституционно светска, държавата поддържа контрол върху религиозните въпроси и образованието, като механизмите за отказ са критикувани, че изискват публично деклариране на вяра.90

Сравнителният анализ на европейските модели показва разнообразни разбирания за връзката между държава, религия и образование, които отразяват уникални исторически траектории, доминиращи религиозни традиции и развиващи се разбирания за плурализма. Значението на „светскостта“ е силно контекстуално, вариращо от строго разделение (Франция) до кооперативни модели (Германия, Гърция, Румъния).

Този анализ разкрива как властовите динамики и идеологическите наследства (напр. държавна църква, посткомунистически преходи, исторически секуларизационни движения) формират образователната политика. Страни със силни исторически връзки между държавата и църквата (Гърция, Румъния, Полша, Германия) са склонни да поддържат конфесионални или благоприятни за религията модели, докато тези със силни светски традиции (Франция) или преминаващи към обективни религиозни изследвания (Швеция) възприемат различни подходи. Това подчертава силата на историческата зависимост от пътя и продължаващото договаряне на религиозното влияние в публичния живот.

Таблица 2: Сравнителен анализ на моделите на религиозно образование в избрани европейски страни

ДържаваДоминираща религия (ако е приложимо)Статут на религиозното образованиеКонфесионален / Неконфесионален / Смесен подходФокус на учебната програмаМеханизъм за отказ (Да/Не, подробности)
БългарияИзточно православие (63.5%) 95Избираем (ЗИП/СИП), дебат за задължителенСмесен (конфесионален за Православие/Ислям, неконфесионален за Религиозни изследвания) 6Ценности, добродетели, културно-исторически, етични, знания за религиите 29Да, родителите избират съдържанието 32
ГърцияИзточно православие (90%) 95ЗадължителенНеконфесионален (движение към)Религиозна грамотност, културна идентичност (предимно православие, но и други религии) 53Да, с писмено заявление от родителите 53
РумънияИзточно православие (81.1%) 95Част от общообразователния цикъл (изисква заявление за участие)КонфесионаленЗнание и любов към Бог, християнски добродетели, история на Църквата, уважение към другите 58Да, с писмено заявление за участие 58
ПолшаРимокатолицизъм (преобладаващ)ИзбираемКонфесионаленКатолически катехизис, етика като алтернатива 64Да, ученикът избира; може да има алтернатива по етика 64
ГерманияСмесен (Протестантство, Католицизъм)ЗадължителенКонфесионаленДоктрина на конкретната религиозна общност, знания за религиите 69Да, право на отказ от родители/ученици над 14 г. 69
ФранцияНяма официална религия (строг секуларизъм)Отсъства в държавните училищаНяма (в държавните училища)Няма религиозно обучение; може да се изучават факти за историята на религиите в други предмети 18Неприложимо
ШвецияНяма официална религия (исторически лутеранство)ЗадължителенНеконфесионален„Знание за религията“, мирогледи, обективност, плурализъм 82Няма изрично право на отказ, но обучението е обективно 83
ТурцияИслям (Сунитски)ЗадължителенКонфесионален (фокус върху сунитски ислям)„Религиозна култура и морал“, национална идентичност 90Да, но изисква публично деклариране на вяра, което е критикувано 91

4. Херменевтичен анализ на дискурсите: Разбиране и интерпретация

Херменевтичният анализ разкрива как различните актьори в дебата за религиозното образование в България конструират смисъл и значение, базирайки се на своите специфични разбирания и исторически хоризонти.

4.1. Интерпретации на „религия“ и „образование“ в българския контекст

Понятието „религия“ се тълкува различно от различните участници в дебата. За Българската православна църква „религията“ в образованието се разбира предимно като православно християнство, източник на „автентично знание“, „духовност“ и „морално съвършенство“.1 Тя се разглежда като основа за „духовно здраве и морално формиране“.25 За Министерството на образованието и науката (МОН) „религията“ е по-широко дефинирана като „знание за религиите“, интегрирано с „хуманистично, философско, културно, етично образование“.29 Критиците обаче тълкуват „религията“ в този контекст като „догма“ и средство за „идеологическо проповядване“.41

Подобно на това, „образованието“ е обект на разнообразни интерпретации. БПЦ разглежда образованието като процес на „духовно просветление“ и „добродетелно възпитание“.2 МОН набляга на „формирането на ценности и добродетели“ и „културни и исторически компетенции“.29 Противниците подчертават „знанието“, „критичното мислене“ и развитието на „свободни умове“.41

Тези различни разбирания произтичат от различни херменевтични хоризонти – предварителните разбирания, традиции и ценности, които всяка група внася в дискусията. Интерпретацията на Църквата се корени в дълга история на религиозно образование и нейното самовъзприемане като морален пазител. Разбирането на МОН се опитва да съвмести това с модерните образователни цели и плуралистичното общество. Критиците действат от светско-либерален хоризонт, приоритизирайки индивидуалната автономия и критичното изследване. Този сблъсък на интерпретации означава фундаментално несъгласие относно крайната цел на публичното образование.

Различните интерпретации на „религия“ и „образование“ от ключовите заинтересовани страни (БПЦ, МОН, гражданското общество) не са просто семантични, а отразяват дълбоко вкоренени херменевтични различия. Интерпретацията на БПЦ за „религията“ като основа за „морално съвършенство“ и „национална идентичност“ 1 се корени в исторически наратив, където Църквата е била основен образовател. Това предварително разбиране оформя тяхното застъпничество за задължително конфесионално образование. Обратно, гражданските групи тълкуват „религията“ в училищата като потенциал за „индоктринация“ и „догма“ 41, черпейки от модерна херменевтика на подозрение към институционалната религиозна власт в публичните пространства. Опитът на МОН да рамкира „религията“ като „добродетели“ и „културно знание“ 29 може да се разглежда като херменевтична стратегия за намиране на обща основа, опитвайки се да съгласува тези противоречиви интерпретации чрез акцентиране върху по-малко спорни аспекти. Това демонстрира как значението на тези основни понятия постоянно се договаря и оспорва, оформяйки самата същност на дискурса.

4.2. Разбиране на ценности и морални основи в различните дискурси

Концепцията за „ценностите“ е централен, но оспорван елемент в дебата. БПЦ изрично свързва ценностите с православното християнство, твърдейки, че традиционните български добродетели са християнски ценности.6 Те аргументират, че религиозното образование развива добродетели като състрадание, самоконтрол и прошка, предотвратявайки моралното разпадане.25 МОН също така подчертава „ценностите и добродетелите“ като основна цел на предложения предмет 29, рамкирайки ги като „универсални човешки ценности“.33 Критиците твърдят, че човешките добродетели вече са обхванати в съществуващите учебни програми или трябва да се преподават чрез недогматични, интерактивни методи.42

Дебатът за „ценностите“ е херменевтично бойно поле. Въпреки че всички страни са съгласни относно важността на моралното образование, техните разбирания за източника и природата на тези ценности се различават значително. Църквата предлага конфесионална интерпретация, основаваща ценностите на божественото откровение и православната традиция. Министерството се опитва да предложи по-универсалистка, хуманистична интерпретация, докато критиците се застъпват за светско-етичен подход. Това подчертава трудността да се постигне консенсус относно моралните основи в плуралистично общество, тъй като всяка интерпретация носи специфичен идеологически товар.

Дискурсът около „ценностите“ и „моралните основи“ е основен пример за херменевтично оспорване. Докато всички заинтересовани страни са съгласни относно важността на моралното образование, техните разбирания за неговия източник и съдържание се различават значително. БПЦ тълкува „добродетелите“ като неразривно свързани с „православната вяра и духовност“ 2, рамкирайки ги като необходимо противоотрова срещу социалните кризи.25 Това е конфесионална херменевтика, при която моралът се разбира през специфична религиозна призма. МОН, предлагайки „Добродетели/Етика“ като алтернатива 33, се опитва да предложи по-универсалистка интерпретация на ценностите, стремейки се да направи предмета приемлив за по-широка аудитория. Критиците обаче тълкуват натиска за задължително религиозно образование като опит за налагане на специфична морална рамка 42, оспорвайки неутралитета на държавното училище. Това демонстрира как самото значение на морала е обект на различни интерпретативни рамки, отразяващи по-дълбоки идеологически позиции.

4.3. Сблъсък на интерпретации: Традиция срещу модерност, конфесионалност срещу неконфесионалност

Ядрото на херменевтичния конфликт се състои в напрежението между традицията и модерността, както и между конфесионалните и неконфесионалните подходи. БПЦ силно набляга на „вековното просветление и култура“ 6 и „традиционната религия“ 2 на България, застъпвайки се за връщане към предкомунистическите модели.26 Това представлява херменевтика на възстановяването, интерпретираща миналото като план за настоящето. За разлика от това, противниците клонят към по-модерна, плуралистична интерпретация на образованието, подчертавайки индивидуалния избор и недогматичния подход.41 Те често се позовават на „светския характер“ на държавата.31

Дебатът също така подчертава сблъсъка между конфесионални (преподаване на специфична вяра) и неконфесионални (преподаване за религиите) модели. БПЦ настоява за конфесионални варианти (Православие, Ислям), като същевременно допуска „Религиозни изследвания“ като алтернатива.6 Предложението на МОН за „Добродетели и религии“ се опитва да предложи и двете.31

Това е класически херменевтичен кръг в действие. Предварителните разбирания за българската история (напр. православието като нациообразуващ фактор срещу комунистическия атеизъм като потиснически) оформят начина, по който се тълкуват настоящите предложения. Натискът за „традиционни“ ценности се тълкува от някои като съществен за националното сближаване, докато от други – като заплаха за модерните демократични принципи. Значението на „прогреса“ също е оспорвано: дали е връщане към религиозните корени или движение към по-голяма секуларизация и плурализъм?

Централният херменевтичен конфликт в българския дебат е напрежението между традиционалистка интерпретация (застъпвана от БПЦ) и модернистка/плуралистична интерпретация (застъпвана от гражданското общество и някои държавни актьори). Призивът на БПЦ да „възстанови православното религиозно образование на неговото законно място“ 2 е херменевтика на приемствеността, подчертаваща неразривната историческа връзка между вярата и националната идентичност.1 Тази интерпретация на традицията разглежда комунистическия период като отклонение, което трябва да бъде коригирано. Обратно, аргументите на противниците за „идеологическо проповядване“ и „заместване на знанието с догма“ 41 отразяват херменевтика на подозрение към институционалната религия в публичното образование, черпейки от модерните разбирания за светскост и индивидуални права. Предложеният предмет „Добродетели и религии“ 29 се опитва да преодолее тези интерпретативни разделения, като предлага както конфесионални, така и неконфесионални опции, но самият този компромис е обект на различни интерпретации и критики.

5. Критически анализ на дискурсите: Власт, идеология и социални последици

Критическият анализ на дискурсите за религиозното образование в България разкрива сложни властови отношения, идеологически конструкции и потенциални социални последици, които надхвърлят повърхностните аргументи.

5.1. Властови отношения и идеологически апарати (Държава, Църква, Гражданско общество)

Дискурсът за религиозното образование в България е бойно поле на властови отношения между държавата, Българската православна църква и гражданското общество. БПЦ, конституционно призната като „традиционна религия“ 2, притежава значителна институционална власт и обществено доверие.2 Тя използва тази позиция, за да настоява последователно за задължително религиозно образование, представяйки го като морален и исторически императив.2 Държавата, чрез Министерството на образованието, действа като ключов идеологически държавен апарат, отговорен за учебните програми и политиката.29 Нейните предложения, като „Добродетели и религии“, могат да се разглеждат като опит за управление на противоречиви изисквания и поддържане на социално сближаване, като същевременно се удовлетворява мощното религиозно лоби. Организациите на гражданското общество, като Националната мрежа за децата, функционират като контра-хегемонични сили, мобилизирайки общественото мнение 41 и оспорвайки наратива на държавата и църквата, утвърждавайки светски принципи и родителски права.41

Този анализ разкрива как държавата, Църквата и гражданското общество действат като идеологически апарати, всеки от които се стреми да възпроизведе своя предпочитан социален ред чрез образованието. Статутът на БПЦ като „традиционна религия“ ѝ предоставя привилегирована позиция, позволявайки ѝ да упражнява символична и институционална власт при формирането на образователната политика. Отговорът на държавата, макар и привидно неутрален, често отразява компромисно формиране, което имплицитно засилва влиянието на доминиращата религиозна институция. Протестите на гражданското общество подчертават оспорването на хегемонията и борбата за по-приобщаващо и демократично определение на публичното образование.

Дебатът за религиозното образование в България е фундаментално борба за власт между институционални актьори. Българската православна църква, като конституционно призната „традиционна религия“ 2, притежава значителен символен капитал и институционална власт. Нейното последователно застъпничество за задължително религиозно образование 1 демонстрира опит да възстанови своето влияние като ключов идеологически държавен апарат при формирането на националните ценности и идентичност. Министерството на образованието, макар и теоретично неутрално, действа в това властово поле и неговият предложен предмет „Добродетели и религии“ 29 може да бъде критично интерпретиран като стратегия за легитимация – стремеж да се успокои мощната Църква, като същевременно се опитва да умиротвори светските опасения. Организациите на гражданското общество, като Националната мрежа за децата, представляват контра-власт, използвайки общественото мнение и протести 41, за да оспорят хегемоничния дискурс и да се застъпят за по-истински светска и плуралистична образователна система, като по този начин разкриват неравномерното разпределение на властта при формирането на публичната политика.

5.2. Конструиране на национална идентичност чрез религиозно образование

Значителен аспект на дискурса е изричната връзка, която се прави между религиозното образование и конструирането на националната идентичност. БПЦ твърди, че Православието е „културоизграждащ дискурс и нациообразуващ доминант“, който е запазил българския народ през цялата история.2 Те аргументират, че религиозното образование е от решаващо значение за разбирането на българската история, идентичност и морални ценности.2 Този наратив позиционира православното религиозно образование като съществено за култивирането на „български национален дух и традиции“ и за успешна европейска интеграция.1

Религиозното образование, когато е рамкирано по този начин, се превръща в инструментализиран инструмент за идеологическо възпроизводство, целящ да конструира специфична, често монолитна, национална идентичност, вкоренена в доминиращата религиозна традиция. Този процес може да доведе до символична маргинализация или изключване на граждани от други религиозни или нерелигиозни среди, чиито идентичности може да не съвпадат с православно-центричния национален наратив. Това повдига въпроси за това кой определя „българското“ и дали националната идентичност е задължително конфесионална.

Изричното свързване на религиозното образование с конструирането на национална идентичност от БПЦ 1 е ключов идеологически ход. Чрез твърдението, че Православието е „културоизграждащ дискурс и нациообразуващ доминант“ 6, Църквата се опитва да установи хегемоничен наратив, при който българската идентичност е неразделна от православната вяра. Този дискурс за национална идентичност служи за легитимиране на искането за задължително религиозно образование, като го рамкира като съществено за националното сближаване и историческата приемственост. От гледна точка на критическата теория, това може да доведе до символично изключване на неправославни граждани или светски индивиди от основното определение за национална идентичност, създавайки йерархия на принадлежност, основана на религиозна принадлежност. Това подчертава как образованието може да бъде място за възпроизводство на доминиращи културни и национални идеологии.

5.3. Влияние на историческото наследство върху съвременните дебати и властови структури

Историческото наследство от комунистическата епоха, особено принудителната атеизация и преосмислянето на „светско“ като „антирелигиозно“ 1, оказва дълбоко влияние върху съвременните дебати. „Духовният вакуум“ 25, създаден от този период, често се призовава от Църквата като оправдание за повторното въвеждане на религиозно образование, рамкирайки го като необходима корекция на минали идеологически налагания.1 Обратно, светските опоненти се позовават на спомена за комунистическия идеологически контрол, за да предупредят срещу рисковете от задължително религиозно образование, опасявайки се от нова форма на индоктринация.41

Това демонстрира зависимостта на образователната политика от пътя и трайната сила на историческата памет. Призраците на миналото продължават да преследват настоящия дискурс, оформяйки интерпретациите и засилвайки съществуващите властови структури. Комунистическото наследство е създало уникален български контекст, при който „светскостта“ често се възприема с подозрение от религиозните групи, докато религиозното обучение се възприема с подозрение от онези, които помнят наложената от държавата идеология. Това историческо обуславяне създава сложен и често поляризиран дебат, при който миналите борби за власт относно идеологията продължават да се проявяват в съвременните политически дискусии.

Историческото наследство на комунистическия режим, особено неговата радикална секуларизация и насилствена атеизация 1, оказва дълбоко влияние върху съвременните властови динамики и дебати. БПЦ използва наратива за „духовния вакуум“, оставен от комунизма 25, като оправдание за своето повторно навлизане в публичното образование, рамкирайки го като необходимо възстановяване на моралния ред. Това е стратегическо използване на историческата памет за придобиване на идеологически позиции. Обратно, страхът от индоктринация, изразен от гражданските групи 41, е пряко свързан с опита от наложената от държавата комунистическа идеология. Това демонстрира как миналите борби за мироглед продължават да формират настоящите тревоги и съпротива, създавайки сложно взаимодействие между историческа травма и съвременно формиране на политика.

5.4. Рискове от индоктринация и разделение срещу ползи от ценностно възпитание: Критическа перспектива

Поддръжниците на религиозното образование твърдят, че то предлага значителни ползи, като насърчаване на морални ценности, предотвратяване на социални пороци (наркомания, алкохолизъм) и защита на младежта от радикализация.25 Те твърдят, че става дума за „образование, а не за индоктринация“.30 Въпреки това, критиците изтъкват сериозни рискове: потенциал за индоктринация, налагане на мироглед, заместване на знанието с догма и създаване на разделение сред децата въз основа на религиозна принадлежност.29 Те поставят под въпрос „научната основа“ за преподаване на религия с цел подобряване на поведението 33 и твърдят, че съществуващите учебни програми вече обхващат човешките добродетели.44

Дискурсът около „ползите“ (напр. предотвратяване на социални пороци) може да бъде критично разгледан като реторическа стратегия за легитимиране на конкретна идеологическа програма. Чрез рамкирането на религиозното образование като решение на сложни социални проблеми, то деполитизира тези въпроси и прикрива потенциала за идеологическо налагане. Твърдението за „образование, а не индоктринация“ трябва да бъде критично преразгледано, особено когато предложената учебна програма е конфесионална 6 и е свързана с доминираща религиозна институция. Опасението относно „разделението“ сред децата 44 сочи към потенциалните социални последици от политики, които могат да приоритизират една религиозна идентичност пред други в едно разнообразно общество.

Рамкирането на „ползите“ от религиозното образование, като предотвратяване на наркомания и радикализация 25, може да бъде критично анализирано като дискурсивна стратегия, която използва обществените тревоги, за да легитимира определена образователна политика. Този подход деполитизира сложните социални проблеми, като представя религиозно решение, потенциално прикривайки основните социално-икономически причини. Твърдението на поддръжниците за „образование, а не индоктринация“ 30 е ключово идеологическо твърдение, което трябва да бъде критично разгледано, особено когато учебната програма е конфесионална 6 и се контролира от доминираща религиозна институция. Контрааргументите от страна на родители и гражданско общество относно индоктринацията, идеологическото проповядване и разделението 41 разкриват потенциала за принудителна власт в образователната система. Това подчертава критичното напрежение между заявените цели за морално развитие и рисковете от налагане на единен мироглед в плуралистична публична сфера.

6. Заключение

Дискурсът за религиозното образование в България е сложен и многопластов феномен, дълбоко вкоренен в историческите, културните и политическите трансформации на страната. Херменевтичният анализ разкрива, че основните понятия като „религия“, „образование“, „светскост“ и „ценности“ са подложени на различни интерпретации от основните заинтересовани страни – Българската православна църква, Министерството на образованието и науката и гражданското общество. Тези различия произтичат от уникални исторически хоризонти, като например ролята на Църквата като традиционен просветен център и травматичния опит от комунистическата атеизация. Настоящият дебат е по същество сблъсък между традиционалистка интерпретация, която се стреми да възстанови историческата роля на Православието в публичното образование, и модернистка/плуралистична интерпретация, която акцентира върху индивидуалната свобода, критичното мислене и недогматичното възпитание.

Критическият анализ от своя страна показва, че този дискурс е поле на властови отношения, където институциите действат като идеологически апарати, стремящи се да формират общественото съзнание. Статутът на БПЦ като „традиционна религия“ ѝ дава значително символично и институционално влияние, което тя използва, за да легитимира исканията си за задължително религиозно образование, често чрез свързването му с конструирането на национална идентичност и решаването на социални проблеми. Отговорът на държавата, чрез предложения като „Добродетели и религии“, може да бъде разбран като опит за компромис, който обаче не успява напълно да преодолее опасенията за индоктринация и потенциално разделение в плуралистичното общество. Историческото наследство, особено споменът за държавно наложена идеология, продължава да оформя съвременните тревоги и съпротива.

В крайна сметка, дебатът за религиозното образование в България не е просто въпрос на учебна програма, а отразява по-широки борби за дефиниране на националната идентичност, мястото на религията в публичната сфера и природата на образованието в едно демократично и плуралистично общество. Разбирането на тези дълбоки херменевтични и властови динамики е от съществено значение за навигирането в този продължаващ и вероятно още дълго време нерешен обществен спор.

Библиография

Works cited

  1. Дискусия: Десет години учебен предмет 'Религия' - благословен ..., accessed on May 28, 2025, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100800/id,3106/view,article/
  2. The Patriarch: It's time for the state to restore religious education to its rightful place - in schools. - Епицентър, accessed on May 28, 2025, https://epicenter.bg/en/article/Patriarhat--Vreme-e-darzhavata-da-varne-religioznoto-obrazovanie-na-podobavashtoto-mu-myasto---v-uchilishte/384952/2/0
  3. Theological Education in Bulgaria during the Middle Centuries | Irene Project, accessed on May 28, 2025, https://irene-project.isevenezia.it/wp-content/uploads/2022/09/Theological-Education-in-Bulgaria-during-the-Middle-Centuries.pdf
  4. HISTORY OF BULGARIAN EDUCATION, accessed on May 28, 2025, https://berberian11.tripod.com/atanasov_education.htm
  5. The Role of the Bulgarian Church in Education – Traditions and Modernity, accessed on May 28, 2025, https://conference.pixel-online.net/files/npse/ed0010/FP/7017-SCS4951-FP-NPSE10.pdf
  6. КОНЦЕПЦИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ ОТНОСНО СТАТУТА ..., accessed on May 28, 2025, https://bg-patriarshia.bg/concepts-1
  7. Academic purges and reforms in the Academy in relation to the studies in Church history in the early stages of Communism in Bulg - RiMe, accessed on May 28, 2025, https://rime.cnr.it/index.php/rime/article/download/442/658/
  8. Образование в България - Уикипедия, accessed on May 28, 2025, https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
  9. Дискусия: Десет години учебен предмет 'Религия' - благословен път към нравствено съвършенство | Образование - Двери, accessed on May 28, 2025, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,66/id,3106/view,article/
  10. Дискусия: Десет години учебен предмет 'Религия' - благословен път към нравствено съвършенство - Двери, accessed on May 28, 2025, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,105/id,3106/view,article/
  11. забранителният режим“ в просветния закон ,,живков“ от 1891 г. - E-Journal VFU, accessed on May 28, 2025, https://ejournal.vfu.bg/pdfs/,,%D0%97%D0%90%D0%91%D0%A0%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%9D%D0%98%D0%AF%D0%A2%20%20%D0%A0%D0%95%D0%96%D0%98%D0%9C%E2%80%9C%20%20%D0%92%20%20%D0%9F%D0%A0%D0%9E%D0%A1%D0%92%D0%95%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%AF%20%20%D0%97%D0%90%D0%9A%D0%9E%D0%9D%20%20,,%D0%96%D0%98%D0%92%D0%9A%D0%9E%D0%92%E2%80%9C.pdf
  12. ПРОСВЕТНИТЕ ЗАКОНИ ЗА ПОДГОТОВКАТА И КВАЛИФИКАЦИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ Тин - conference-burgas, accessed on May 28, 2025, http://www.conference-burgas.com/maevolumes/vol6_2010/book3/b3_r37.pdf
  13. Българските училища - Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", accessed on May 28, 2025, http://www.podkrepa-obrazovanie.com/en/component/content/article?id=1454:%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0
  14. Гражданско образование след Освобождението - Pomagalo.org, accessed on May 28, 2025, https://www.pomagalo.org/download/644031
  15. 237 НОРМАТИВНИ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА МЕТОДИЧЕСКАТА МИСЪЛ В БЪЛГАРИ, accessed on May 28, 2025, https://lib.uni-plovdiv.net/bitstream/handle/123456789/970/NTF_2019_57_1_B_237_253.pdf?sequence=1&isAllowed=y
  16. (PDF) Teaching Religion in Bulgarian Schools - ResearchGate, accessed on May 28, 2025, https://www.researchgate.net/publication/299864268_Teaching_Religion_in_Bulgarian_Schools
  17. Религиозно образование - Уикипедия, accessed on May 28, 2025, https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
  18. Secularism in France - Wikipedia, accessed on May 28, 2025, https://en.wikipedia.org/wiki/Secularism_in_France
  19. Bulgaria - RELIGION - Country Studies, accessed on May 28, 2025, https://countrystudies.us/bulgaria/26.htm
  20. Прoект Закон за вероизповеданията Глава първа Общи положения Чл. 1. Тоз, accessed on May 28, 2025, https://parliament.bg/bills/39/154-01-1.pdf
  21. Закон за вероизповеданията - Lex.bg, accessed on May 28, 2025, https://lex.bg/laws/ldoc/2135462355
  22. Мюсюлманската религия и обучението по нея в турските училища преди 1944 г., accessed on May 28, 2025, https://www.haskovo.net/news/426986/myusyulmanskata-religiya-i-obuchenieto-po-neya-v-turskite-uchilishta-predi-1944-g
  23. RELIGION IN THE PUBLIC EDUCATION SYSTEM OF BULGARIA - Uni Trier, accessed on May 28, 2025, https://www.uni-trier.de/fileadmin/fb5/inst/IEVR/Arbeitsmaterialien/Staatskirchenrecht/Europa/Konferenz_2010/Bulgaria.pdf
  24. Светско ли е образованието в България: Засега - да. Но докога? - OFFNews, accessed on May 28, 2025, https://offnews.bg/ot-vas/svetsko-li-e-obrazovanieto-v-balgaria-zasega-da-no-dokoga-838922.html
  25. Patriarch of Bulgaria calls for spiritual education through new School ..., accessed on May 28, 2025, https://orthodoxtimes.com/patriarch-of-bulgaria-calls-for-spiritual-education-through-new-school-subject-virtues-and-religion/
  26. RELIGIOUS EDUCATION IN BULGARIA TODAY - Daniela Kalkandjieva's Blog, accessed on May 28, 2025, https://kalkandjieva.wordpress.com/religious-education-in-bulgaria-today/
  27. Утвърдени са вече новите учебни програми по предмета Религия | Новини от България - Двери на Православието, accessed on May 28, 2025, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,67827/view,article/
  28. Muslim Communities in Post-Communist Bulgaria (Challenges and ..., accessed on May 28, 2025, https://digitalcommons.georgefox.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=2613&context=ree
  29. Bulgaria Debates Reintroduction of Religious Education in Schools - BTA, accessed on May 28, 2025, https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/877967-bulgaria-debates-reintroduction-of-religious-education-in-schools
  30. Religion Classes Aim to Educate Children, Not Indoctrinate Them - Head of Bulgarian Church - BTA, accessed on May 28, 2025, https://www.bta.bg/en/news/culture/881788-religion-classes-aim-to-educate-children-not-indoctrinate-them-head-of-bulgar
  31. The idea for classes on virtues and religions in schools sparks wide public debate - БНР, accessed on May 28, 2025, https://bnr.bg/en/post/102140977/the-idea-for-classes-on-virtues-and-religions-in-schools-sparks-wide-public-debate
  32. Bulgaria's Education Minister Clarifies: New School Course to Teach Values, Not Religion, accessed on May 28, 2025, https://www.novinite.com/articles/232003/Bulgaria%27s+Education+Minister+Clarifies%3A+New+School+Course+to+Teach+Values%2C+Not+Religion
  33. Bulgaria Introduces New Approach to Teaching Values and Religion in Schools - Novinite.com - Sofia News Agency, accessed on May 28, 2025, https://www.novinite.com/articles/232165/Bulgaria+Introduces+New+Approach+to+Teaching+Values+and+Religion+in+Schools
  34. veroizpovedania.government.bg, accessed on May 28, 2025, http://veroizpovedania.government.bg/data/docs/1566950168484.pdf
  35. Закон за вероизповеданията - Lex.bg, accessed on May 28, 2025, https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135462355
  36. Uneasy Tolerance: Interreligious Relations in Bulgaria after the Fall of Communism - Digital Commons @ George Fox University, accessed on May 28, 2025, https://digitalcommons.georgefox.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1378&context=ree
  37. Обучението по религия в българските училища: Проблеми и перспективи. | Образование | Показалец - Двери на Православието, accessed on May 28, 2025, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,151/id,7729/view,article/
  38. Време е религиозното образование да се върне в българското училище, каза патриарх Даниил - YouTube, accessed on May 28, 2025, https://www.youtube.com/watch?v=a9tzZPHMzcw
  39. Religious Studies Might Enter Bulgaria's School Curriculum - Novinite.com, accessed on May 28, 2025, https://www.novinite.com/articles/231712/Religious+Studies+Might+Enter+Bulgaria%E2%80%99s+School+Curriculum
  40. От асоциацията "Родители" излязоха с позиция за предложената концепция за новия учебен предмет "Добродетели и религии" - БТА, accessed on May 28, 2025, https://www.bta.bg/bg/news/lik/886010-ot-asotsiatsiyata-roditeli-izlyazoha-s-pozitsiya-za-predlozhenata-kontseptsiya
  41. Parents protest against plans to introduce compulsory religious education in public schools, accessed on May 28, 2025, https://bnr.bg/en/post/102148568/parents-protest-against-plans-to-introduce-mandatory-religion-studies-in-the-public-schools
  42. National Network for Children Asks Education Minister to Answer 120+ Questions from Parents, Relevant Organizations - BTA, accessed on May 28, 2025, https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/877983-national-network-for-children-asks-education-minister-to-answer-120-questions-f
  43. Религията в училище: Родителски протест срещу новия задължителен час, accessed on May 28, 2025, https://btvnovinite.bg/bulgaria/religijata-v-uchilishte-roditelski-protest-sreshtu-novija-zadalzhitelen-chas.html
  44. Дебатът за мястото на религията в училище: Българското образование ще остане светско - Mediapool.bg, accessed on May 28, 2025, https://www.mediapool.bg/debatat-za-myastoto-na-religiyata-v-uchilishte-balgarskoto-obrazovanie-shte-ostane-svetsko-news370603.html
  45. 62% от родителите не искат децата им да учат "Религия и православие" в училище, accessed on May 28, 2025, https://www.mediapool.bg/62-ot-roditelite-ne-iskat-detsata-im-da-uchat-religiya-i-pravoslavie-v-uchilishte-news369135.html
  46. 62% от родителите са против задължителна религия в училище - Новини СЕГА, accessed on May 28, 2025, https://www.segabg.com/hot/category-education/62-roditelite-sa-protiv-zadulzhitelna-religiya-uchilishte
  47. Образование - Национална мрежа за децата, accessed on May 28, 2025, https://nmd.bg/politiki/obrazovanie/
  48. 2022 Report on International Religious Freedom: Bulgaria - U.S. Department of State, accessed on May 28, 2025, https://www.state.gov/reports/2022-report-on-international-religious-freedom/bulgaria/
  49. ЗАКОН за народната просвета - UNHCR, accessed on May 28, 2025, https://www.unhcr.org/bg/wp-content/uploads/sites/18/2016/12/zkn_narodnata_prosveta.pdf
  50. Д-р Борислав Цеков: Съвременни конституционни модели на държавно-църковни отношения - ИНСТИТУТ ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА, accessed on May 28, 2025, https://www.modernpolitics.org/4634/%D0%B4-%D1%80-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D1%86%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82/
  51. Религия в училище - как стои въпросът на Балканите - Dir.bg, accessed on May 28, 2025, https://dnes.dir.bg/na-fokus/religiya-v-uchilishte-kak-stoi-vaprosat-na-balkanite
  52. Изучаването на религия: какви са практиките в страните от Европейския съюз, accessed on May 28, 2025, https://factcheck.bg/izuchavaneto-na-religiya-kakvi-sa-praktikite-v-stranite-ot-evropejskiya-sajuz/
  53. Religious education in Greece: A new curriculum, an old issue ..., accessed on May 28, 2025, https://www.researchgate.net/publication/273261912_Religious_education_in_Greece_A_new_curriculum_an_old_issue
  54. Teaching and learning in general upper secondary education - Eurydice - European Union, accessed on May 28, 2025, https://eurydice.eacea.ec.europa.eu/eurypedia/greece/teaching-and-learning-general-upper-secondary-education
  55. Religious Education Curriculum - Greek Orthodox Archdiocese of America, accessed on May 28, 2025, https://www.goarch.org/-/religious-education-curriculum
  56. Legislation and official policy documents - Eurydice - European Union, accessed on May 28, 2025, https://eurydice.eacea.ec.europa.eu/eurypedia/greece/legislation-and-official-policy-documents
  57. Ongoing reforms and policy developments - Eurydice - European Union, accessed on May 28, 2025, https://eurydice.eacea.ec.europa.eu/eurypedia/greece/ongoing-reforms-and-policy-developments
  58. journals.indexcopernicus.com, accessed on May 28, 2025, https://journals.indexcopernicus.com/api/file/viewByFileId/1493921
  59. Religious education in Romania - Wikipedia, accessed on May 28, 2025, https://en.wikipedia.org/wiki/Religious_education_in_Romania
  60. Religious Studies and Theology programs in Romania - StudyQA, accessed on May 28, 2025, https://studyqa.com/romania/religious-studies-and-theology
  61. Religious education and spiritual development as a cultural component of the lifelong learning policy in Romania. The example of orthodox Christianity - Taylor & Francis Online, accessed on May 28, 2025, https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/13617672.2018.1519688
  62. Religious Education in Romania Today: Hrisanti Bulugea | PDF - Scribd, accessed on May 28, 2025, https://de.scribd.com/doc/144514078/Romanian-Re
  63. Religious education in Romania | Request PDF - ResearchGate, accessed on May 28, 2025, https://www.researchgate.net/publication/222804452_Religious_education_in_Romania
  64. Religious Education in Schools: The crisis in State–Church relations in Poland, accessed on May 28, 2025, https://www.vaticannews.va/en/church/news/2025-02/poland-religious-education-schools-state-crisis-stanisz.html
  65. Poland halves number of weekly religion classes in schools, accessed on May 28, 2025, https://notesfrompoland.com/2025/01/20/poland-halves-number-of-weekly-religion-classes-in-schools/
  66. Religious education in Poland: between absence and presence - Wychowanie w Rodzinie, accessed on May 28, 2025, https://wwr.edusfera.press/pdf-170460-92994?filename=92994.pdf
  67. Religious Education - Polonia - Archdiocese of Chicago, accessed on May 28, 2025, https://polonia.archchicago.org/religious-education
  68. Religious Education (RE) - St Paul's English Speaking Catholic Parish of Warsaw, Poland, accessed on May 28, 2025, http://warsawcatholics.pl/ccd-2/
  69. Religious Education in Germany in Light of Religious Diversity ..., accessed on May 28, 2025, https://www.cambridge.org/core/journals/german-law-journal/article/religious-education-in-germany-in-light-of-religious-diversity-constitutional-requirements-for-religious-education/DA53CF0E68B465C7FD4E027BAD3887AF
  70. Full article: Models of religion-related education in Germany, Switzerland and Austria and the topic of Islam - Taylor & Francis Online: Peer-reviewed Journals, accessed on May 28, 2025, https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/13617672.2025.2488709?src=exp-la
  71. The New Politics of Religious Education in the United States and Germany | German Law Journal | Cambridge Core, accessed on May 28, 2025, https://www.cambridge.org/core/journals/german-law-journal/article/new-politics-of-religious-education-in-the-united-states-and-germany/92E6728421DEA463A5AE8DBCAA0C10D6
  72. 2022 Report on International Religious Freedom: Germany - U.S. Department of State, accessed on May 28, 2025, https://www.state.gov/reports/2022-report-on-international-religious-freedom/germany/
  73. Full article: Models of religion-related education in Germany, Switzerland and Austria and the topic of Islam, accessed on May 28, 2025, https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/13617672.2025.2488709
  74. Protestant Education - jfks, accessed on May 28, 2025, https://jfks.de/elementary-school/academics/religion-and-lebenskunde-classes/protestant-education/
  75. General principles | éduscol | Ministère de l'Éducation Nationale, de l'Enseignement supérieur et de la Recherche | Dgesco, accessed on May 28, 2025, https://eduscol.education.fr/2864/general-principles
  76. French law on secularity and conspicuous religious symbols in schools - Wikipedia, accessed on May 28, 2025, https://en.wikipedia.org/wiki/French_law_on_secularity_and_conspicuous_religious_symbols_in_schools
  77. Freedom of Education in France: A Fundamental Right Infringed, accessed on May 28, 2025, https://eclj.org/family/french-institutions/liberte-education-france-droit-fondamental-vide-substance
  78. Full article: Islamic religious education and state school policies in France and Senegal, accessed on May 28, 2025, https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/01416200.2025.2474518?af=R
  79. Fundamental principles and national policies - Eurydice - European Union, accessed on May 28, 2025, https://eurydice.eacea.ec.europa.eu/eurypedia/france/fundamental-principles-and-national-policies
  80. Laurent Klein Religions Education in France Teaching religion in the country of “laïcité” Summary, accessed on May 28, 2025, https://www.evrel.phil.fau.de/files/2021/06/4-3-5-klein_07-07-29-1.pdf
  81. The Role of Religious Studies in French Secondary Education - AUP-Online, accessed on May 28, 2025, https://www.aup-online.com/content/journals/10.5117/NTT2007.61.343.ESTI?crawler=true&mimetype=application/pdf
  82. Religious Education - Stockholm University, accessed on May 28, 2025, https://www.su.se/english/research/research-groups/religious-education
  83. Swedish Religion Education in Public Schools—Objective and Neutral or a Marination into Lutheran Protestantism? - Oxford Academic, accessed on May 28, 2025, https://academic.oup.com/ojlr/article/11/1/109/6982629
  84. Religious Education at Schools in Sweden | Request PDF - ResearchGate, accessed on May 28, 2025, https://www.researchgate.net/publication/349107077_Religious_Education_at_Schools_in_Sweden
  85. religion in public education – sweden lars friedner general background - Uni Trier, accessed on May 28, 2025, https://www.uni-trier.de/fileadmin/fb5/inst/IEVR/Arbeitsmaterialien/Staatskirchenrecht/Europa/Konferenz_2010/Sweden.pdf
  86. Legislation and official policy documents - Eurydice - European Union, accessed on May 28, 2025, https://eurydice.eacea.ec.europa.eu/eurypedia/sweden/legislation-and-official-policy-documents
  87. (PDF) Religious Education in Contemporary Pluralistic Sweden - ResearchGate, accessed on May 28, 2025, https://www.researchgate.net/publication/286918684_Religious_Education_in_Contemporary_Pluralistic_Sweden
  88. Powers of knowledge in secondary religious education curricula of Sweden, England and Finland - Taylor & Francis Online, accessed on May 28, 2025, https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/00220272.2025.2476941
  89. Swedish Religion Education: Objective but Marinated in Lutheran Protestantism?, accessed on May 28, 2025, https://www.su.se/polopoly_fs/1.385562.1526389464!/menu/standard/file/49-2_Berglund%20Temenos.pdf
  90. The rise of nationalised, religious education in Turkey from the 1950s to the 1970s, accessed on May 28, 2025, https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/00263206.2025.2449698
  91. EDUCATION IN TURKEY - US Commission on International Religious Freedom, accessed on May 28, 2025, https://www.uscirf.gov/sites/default/files/TurkeyTextbookReport.pdf
  92. Constitutional Right to an Education: Turkey - Library of Congress, accessed on May 28, 2025, https://maint.loc.gov/law/help/constitutional-right-to-an-education/turkey.php
  93. Religion in Turkey - Wikipedia, accessed on May 28, 2025, https://en.wikipedia.org/wiki/Religion_in_Turkey
  94. Report on Religious Education in Turkey Released: A Skills-Centric Approach to Religious Education, accessed on May 28, 2025, https://ilke.org.tr/en/haber-detay/report-on-religious-education-in-turkey-released-a-skills-centric-approach-to-religious-education
  95. Eastern Orthodoxy by country - Wikipedia, accessed on May 28, 2025, https://en.wikipedia.org/wiki/Eastern_Orthodoxy_by_country
Word count: 10773